29 may 2010, 15:39

Пътят към сърцето

  Poesía
1.2K 0 1

Потърсих те  в сърцето,
но там те няма, за беда;
потърсих те и на небето, 
но и там от тебе ни следа.

Питах ангела небесен
за твойте хубави очи,
питах дявола бесен,
но и той мълчи.

Питах аз съдбата
за път, по който да вървя,
тя ми одобри молбата 
и каза, че отговора в мен тая.


Питам се - къде е този път,
това е цел недостижима. 
Това е пътят към върха, 
път към твоето сърце, любима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анго Дим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих ,
    но малко тъжен !
    Който търси ,
    рано или късно намира !
    Успех !

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...