29.05.2010 г., 15:39

Пътят към сърцето

1.2K 0 1

Потърсих те  в сърцето,
но там те няма, за беда;
потърсих те и на небето, 
но и там от тебе ни следа.

Питах ангела небесен
за твойте хубави очи,
питах дявола бесен,
но и той мълчи.

Питах аз съдбата
за път, по който да вървя,
тя ми одобри молбата 
и каза, че отговора в мен тая.


Питам се - къде е този път,
това е цел недостижима. 
Това е пътят към върха, 
път към твоето сърце, любима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анго Дим Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих ,
    но малко тъжен !
    Който търси ,
    рано или късно намира !
    Успех !

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...