Потърсих те в сърцето,
но там те няма, за беда;
потърсих те и на небето,
но и там от тебе ни следа.
Питах ангела небесен
за твойте хубави очи,
питах дявола бесен,
но и той мълчи.
Питах аз съдбата
за път, по който да вървя,
тя ми одобри молбата
и каза, че отговора в мен тая.
Питам се - къде е този път,
това е цел недостижима.
Това е пътят към върха,
път към твоето сърце, любима.
© Анго Дим All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
