Потърсих те в сърцето,
но там те няма, за беда;
потърсих те и на небето,
но и там от тебе ни следа.
Питах ангела небесен
за твойте хубави очи,
питах дявола бесен,
но и той мълчи.
Питах аз съдбата
за път, по който да вървя,
тя ми одобри молбата
и каза, че отговора в мен тая.
Питам се - къде е този път,
това е цел недостижима.
Това е пътят към върха,
път към твоето сърце, любима.
© Анго Дим All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
