16 abr 2009, 2:41  

Пътят ме гони

  Poesía
794 0 10


Тичам. Животът ме гони до дупка.

Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.

Пътят неравен ме бави. Обичам

сутрин на пистата бързо да тичам.

 

Леко и бавно загрявам краката -

днес ми е луднала страшно главата.

Гоня живота си случка след случка,

душа следите почти като кучка.

 

Тичам на пистата с яки колене.

Моето време е, дявол го вземе!

Нищо че бягам от всички сама,

вятъра мога да пипна с ръка.

 

Тичам. Животът - назаем не пуска.

Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.

Пътят ме гони - така го обичам.

Просто пред него умея да тичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...