16 abr 2009, 2:41  

Пътят ме гони

  Poesía
789 0 10


Тичам. Животът ме гони до дупка.

Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.

Пътят неравен ме бави. Обичам

сутрин на пистата бързо да тичам.

 

Леко и бавно загрявам краката -

днес ми е луднала страшно главата.

Гоня живота си случка след случка,

душа следите почти като кучка.

 

Тичам на пистата с яки колене.

Моето време е, дявол го вземе!

Нищо че бягам от всички сама,

вятъра мога да пипна с ръка.

 

Тичам. Животът - назаем не пуска.

Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.

Пътят ме гони - така го обичам.

Просто пред него умея да тичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....