16 апр. 2009 г., 02:41  

Пътят ме гони

792 0 10


Тичам. Животът ме гони до дупка.

Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.

Пътят неравен ме бави. Обичам

сутрин на пистата бързо да тичам.

 

Леко и бавно загрявам краката -

днес ми е луднала страшно главата.

Гоня живота си случка след случка,

душа следите почти като кучка.

 

Тичам на пистата с яки колене.

Моето време е, дявол го вземе!

Нищо че бягам от всички сама,

вятъра мога да пипна с ръка.

 

Тичам. Животът - назаем не пуска.

Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.

Пътят ме гони - така го обичам.

Просто пред него умея да тичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...