Малки капки паднаха от небесата.
С погледа си проследих ги и съзрях:
като утринна роса покриха те тревата,
други в шепата си ги побрах.
Плисна дъжд и сякаш чудо стана.
Вкупом тръгнаха по своя воден път.
След тях да тичам или да остана,
замислена къде ли ще се спрат?
Ще се търкалят, знам, по мокрите павета.
Ще чукат по прозорци и врати.
След миг ще стигнат дружно до морето
и в своя плясък ще ги потопи. ...