12 jun 2007, 18:34

Пътят само нас си чака

  Poesía
1.3K 0 15
Имам циганска душа...
Безумна, песенна, влюбчива...
Нож ти вади начаса -
око от ревност и не мигва...

Виж ми кошниците, виж!
Из път ги плетох, без почивка...
Давам ти ги със бакшиш -
преглътнати сълзи с усмивка...

Таз каруца ми е дом...
Дарена ми е с чергилата...
Зестра ми е с тоя кон -
със тях си влача теглилата...

Слушай... Залезът заспа...
Превръща се в дайре Луната...
Със цигулките в ръка
щурците пият ми душата...

Друго... здраве му кажи...
Кой Манго? Той е в Хоремага.
Хайде, конче мое, дий!
Че пътят само нас си чака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и Мой Гуран фсе в кръчмата жувее.
    И у нас ни ще да са прибира.
    В тъмноту са клати. Пцува. Пей.
    Улицата чак не гу пубира)

    !!!

    здравей циганко прикрасна!
  • Твоят път , Гери е пъстър и звучен, продължавай да вървиш по него и да ни радваш!
  • Силна , волна и непокорна е
    душата ти !
    Такава е и поезията ти ...
    С дъх на свобода ...

  • Уникален стих...
    Много ми хареса!
    Браво, Гери!
  • Гери, ти си уникална! Много харесвам стилът ти на писане!
    Страхотен стих!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...