12 июн. 2007 г., 18:34

Пътят само нас си чака

1.3K 0 15
Имам циганска душа...
Безумна, песенна, влюбчива...
Нож ти вади начаса -
око от ревност и не мигва...

Виж ми кошниците, виж!
Из път ги плетох, без почивка...
Давам ти ги със бакшиш -
преглътнати сълзи с усмивка...

Таз каруца ми е дом...
Дарена ми е с чергилата...
Зестра ми е с тоя кон -
със тях си влача теглилата...

Слушай... Залезът заспа...
Превръща се в дайре Луната...
Със цигулките в ръка
щурците пият ми душата...

Друго... здраве му кажи...
Кой Манго? Той е в Хоремага.
Хайде, конче мое, дий!
Че пътят само нас си чака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и Мой Гуран фсе в кръчмата жувее.
    И у нас ни ще да са прибира.
    В тъмноту са клати. Пцува. Пей.
    Улицата чак не гу пубира)

    !!!

    здравей циганко прикрасна!
  • Твоят път , Гери е пъстър и звучен, продължавай да вървиш по него и да ни радваш!
  • Силна , волна и непокорна е
    душата ти !
    Такава е и поезията ти ...
    С дъх на свобода ...

  • Уникален стих...
    Много ми хареса!
    Браво, Гери!
  • Гери, ти си уникална! Много харесвам стилът ти на писане!
    Страхотен стих!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...