8 oct 2011, 16:15

Пъзел

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

                                                          П Ъ З Е Л

                                                          

                                                                    на ГАБИ

 

                                         От "Скайп"-а мъничка ръчичка,

                                         казва ми "Здравей!",

                                         а русичко момче се смее

                                         и песничка ми пей.

                               

                                         Говори ми бързо, с очички премигва,

                                         показва ми новия пъзел.

                                         И жалва се "уно" парченце, че липсва,

                                         и празен е малкият ъгъл.

   

                                         Гледам го, горда и умилена,

                                         наследника - моето внуче!

                                         Мисля си вече попримирена,

                                         "Май трябва испански да уча..."

 

 

                                         Болката, скрита дълбоко в сърцето,

                                         свива във гърлото възел,

                                         а отсреща ми маха красиво "парченце"

                                         от нашия - български пъзел.

                                                                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Сиси!!! Понякога си мисля, че това е "кръвният данък", който плаща нашето поколение...
  • Разплака ме,Гени!Позната българска картинка!
  • Благодаря, ти Жани!Много са българските майки с моята съдба...
  • Браво,Гени!!!
    Умили ме този стих
    и мъничко ме домъчня.
    Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...