8.10.2011 г., 16:15

Пъзел

1.3K 0 4

                                                          П Ъ З Е Л

                                                          

                                                                    на ГАБИ

 

                                         От "Скайп"-а мъничка ръчичка,

                                         казва ми "Здравей!",

                                         а русичко момче се смее

                                         и песничка ми пей.

                               

                                         Говори ми бързо, с очички премигва,

                                         показва ми новия пъзел.

                                         И жалва се "уно" парченце, че липсва,

                                         и празен е малкият ъгъл.

   

                                         Гледам го, горда и умилена,

                                         наследника - моето внуче!

                                         Мисля си вече попримирена,

                                         "Май трябва испански да уча..."

 

 

                                         Болката, скрита дълбоко в сърцето,

                                         свива във гърлото възел,

                                         а отсреща ми маха красиво "парченце"

                                         от нашия - български пъзел.

                                                                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гени Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Сиси!!! Понякога си мисля, че това е "кръвният данък", който плаща нашето поколение...
  • Разплака ме,Гени!Позната българска картинка!
  • Благодаря, ти Жани!Много са българските майки с моята съдба...
  • Браво,Гени!!!
    Умили ме този стих
    и мъничко ме домъчня.
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...