8 окт. 2011 г., 16:15

Пъзел

1.3K 0 4

                                                          П Ъ З Е Л

                                                          

                                                                    на ГАБИ

 

                                         От "Скайп"-а мъничка ръчичка,

                                         казва ми "Здравей!",

                                         а русичко момче се смее

                                         и песничка ми пей.

                               

                                         Говори ми бързо, с очички премигва,

                                         показва ми новия пъзел.

                                         И жалва се "уно" парченце, че липсва,

                                         и празен е малкият ъгъл.

   

                                         Гледам го, горда и умилена,

                                         наследника - моето внуче!

                                         Мисля си вече попримирена,

                                         "Май трябва испански да уча..."

 

 

                                         Болката, скрита дълбоко в сърцето,

                                         свива във гърлото възел,

                                         а отсреща ми маха красиво "парченце"

                                         от нашия - български пъзел.

                                                                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Сиси!!! Понякога си мисля, че това е "кръвният данък", който плаща нашето поколение...
  • Разплака ме,Гени!Позната българска картинка!
  • Благодаря, ти Жани!Много са българските майки с моята съдба...
  • Браво,Гени!!!
    Умили ме този стих
    и мъничко ме домъчня.
    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...