30 ene 2011, 15:45

Пъзел

845 0 1

Дойде в живота ми като стихия,

разхвърля мисли и мечти.

Като вълна в скала разби ме,

след туй на капки ме изпи.

Като слънце грееше над мен,

а аз топях ли се, топях.

Като лава виех се и стенех,

по пътя всичко си горях.

Като вятър грабна ме високо,

понесе ме сред хиляди звезди.

Не знаех как се пада и жестоко

дълго раната боли.

Така и не разбрах какво си!

Пъзела не мога да сглобя!

Дойде в живота ми с магия -

отиде си и всичко опустя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Цековска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Торнадо ще да е било, щом ти е разбило пъзела... Хареса ми!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...