30.01.2011 г., 15:45

Пъзел

844 0 1

Дойде в живота ми като стихия,

разхвърля мисли и мечти.

Като вълна в скала разби ме,

след туй на капки ме изпи.

Като слънце грееше над мен,

а аз топях ли се, топях.

Като лава виех се и стенех,

по пътя всичко си горях.

Като вятър грабна ме високо,

понесе ме сред хиляди звезди.

Не знаех как се пада и жестоко

дълго раната боли.

Така и не разбрах какво си!

Пъзела не мога да сглобя!

Дойде в живота ми с магия -

отиде си и всичко опустя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Цековска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Торнадо ще да е било, щом ти е разбило пъзела... Хареса ми!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...