Jan 30, 2011, 3:45 PM

Пъзел

  Poetry » Love
843 0 1

Дойде в живота ми като стихия,

разхвърля мисли и мечти.

Като вълна в скала разби ме,

след туй на капки ме изпи.

Като слънце грееше над мен,

а аз топях ли се, топях.

Като лава виех се и стенех,

по пътя всичко си горях.

Като вятър грабна ме високо,

понесе ме сред хиляди звезди.

Не знаех как се пада и жестоко

дълго раната боли.

Така и не разбрах какво си!

Пъзела не мога да сглобя!

Дойде в живота ми с магия -

отиде си и всичко опустя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Цековска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Торнадо ще да е било, щом ти е разбило пъзела... Хареса ми!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...