Работниците от строежа

По дрехите им – слънце, вар и прах,

в ръцете им – товар от грижи,

в очите им играе малчуган

и прави ги нахално закачливи.

Стоят на място като рицари без плащ,

конете им невидими процвилват,

зоват ги хоризонтите във свят,

където ролите са ясни и целта е видима.

Строежът зад гърба им е облог

на мъжката им святост, сила тайна,

и те ще влязат там - аеронавти в кораб,

за да отплуват в небесата като ангели.

Трудът им стар, от бога заклеймен,

но грешен станал зарад хората –

за кой ли път те зидат стълб

и стигат до небесния Йерусалим най-горе.

Затуй езикът им и дрехите са избелели

от много скитане по друмове небесни.

Когато връщат се при нас, изглеждат други –

обрулени и морни, но и по-човечни.

И всяка заран бърза моят път край тях,

мъже огромни,чийто пулс замрежва въздуха,

закачките им ме подгонват и със смях

събуждаме света, подпрян на изгрева.

Какво по-искрено и праведно от мъжка страст,

какви по-чисти думи за праобраза на огъня,

от който лумват светлините между нас,

и аз оглеждам се в витрините по-хубава.

Без жарките закачки на мъжете от строежа,

без техния пожар в език и погледи

светът ще си остане тъжно сив и неприветен.

Те идват, ангели, да ни съгреят, за да светим.