2 jun 2006, 12:46

„ РАДЕЦКИ”-легенда и спомен

  Poesía
1.2K 0 9

  "РАДЕЦКИ” - легенда и спомен           
      (по случай 2-ри юни)

В  потока на време неспирно,вървежно,
от дните на храбра ,жадувана мъст,
доплува, огреян от слава, стремежно -
„Радецки” – и кораб, и паметен кръст.

Измиват водите снага ти ръждива,
на борда стояха те с горда глава.
Отправили взор към деца, към родина,
целта им едничка - свободна страна.

От тебе нозете свалиха дружина,
от тебе развяха байряк над чела,
но скоро във плен на смъртта непростима,
паднаха юначните двеста чеда.

До Ботев във мислите днеска заставам,
сирена зловещата песен запя.
Безмълвна коси над реката развявам
и дишам от тяхната смърт - свобода.

А ти капитане, не спирай мотора!
С легендата плавай кам утрешен бряг!
Вида автентичен, знам, лъха умора,
но живият спомен, дължим го на тях!


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...