Jun 2, 2006, 12:46 PM

„ РАДЕЦКИ”-легенда и спомен

  Poetry
1.2K 0 9

  "РАДЕЦКИ” - легенда и спомен           
      (по случай 2-ри юни)

В  потока на време неспирно,вървежно,
от дните на храбра ,жадувана мъст,
доплува, огреян от слава, стремежно -
„Радецки” – и кораб, и паметен кръст.

Измиват водите снага ти ръждива,
на борда стояха те с горда глава.
Отправили взор към деца, към родина,
целта им едничка - свободна страна.

От тебе нозете свалиха дружина,
от тебе развяха байряк над чела,
но скоро във плен на смъртта непростима,
паднаха юначните двеста чеда.

До Ботев във мислите днеска заставам,
сирена зловещата песен запя.
Безмълвна коси над реката развявам
и дишам от тяхната смърт - свобода.

А ти капитане, не спирай мотора!
С легендата плавай кам утрешен бряг!
Вида автентичен, знам, лъха умора,
но живият спомен, дължим го на тях!


 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...