Излезе Радина на бащини двори,
Слънце се сви завистливо,
косите й - струи златни снопици,
заслепиха силно лъчите.
Лазурът смрачи се от срама,
че не синее, като на Радина очите,
затъмниха се облаци бели,
не белеят пред млечната кожа.
Асмите спуснаха се да я галят,
засмя се Радина звънливо.
Славей разпя се и млъкна,
звучеше край смеха й фалшиво. ...