Страшно боли.
Писна ми да чакам.
Колко мои думи
разпиляха се в мрака?
Без смисъл редя свойте мисли,
все така далеч от мен са те.
Тъжно гледам пак празните листи,
само с черни капки, стичащи се по моето лице.
А слънцето навън пак напича
замръзналите от безделие лица,
а аз - една от всички,
гледам пренебрежително света. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse