10.10.2007 г., 16:25

Радостта

769 0 1
Страшно боли.
Писна ми да чакам.
Колко мои думи
разпиляха се в мрака?
Без смисъл редя свойте мисли,
все така далеч от мен са те.
Тъжно гледам пак празните листи,
само с черни капки, стичащи се по моето лице.
А слънцето навън пак напича
замръзналите от безделие лица,
а аз - една от всички,
гледам пренебрежително света.
И пак навън е тъмно,
а мрачно е в човешките сърца.
Едно от малкото е твойто
весело, усмихнато лице.
Бих те спряла, за да узная
тайната на радостта,
за която тъй дълго мечтая
от дъното на пропастта.
Но знам, някой ден слънцето за мен ще грее,
ще ме гали със лъчите си нежни,
всичко друго просто ще бледнее,
ще взривя с усмивка оковите железни!
Тъй малко останаха хората,
радващи се на малките неща,
но вече аз съм от тях една,
това е моят стимул - радостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...