14 abr 2009, 21:30

Радостта

  Poesía
758 0 1

 

 

1. Радостта в живота е една.

   Но трудно се постига тя.

   За родители това е челядта,

   за селяните - продуктивността,

   а за мене любовта!

 

 

2. Аз зная, вечна радост няма на света,

   а временна е тя.

   И губи своя чар тогава,

   когато дойде после самотата,

   а след нея и тъгата.

   Тъгата - нейната сестра,

   но прекалено са различни те

   и мразят се от все сърце.

 

 

3. Но аз все си мисля, че ще дойде ден,

   във който ще умре тъгата,

   ще си иде самотата

   и в сърцата ще остане добротата.

   Радостта ще топли моята душа

   и така ще бъде до края на света!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бонбончето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...