14 abr 2009, 21:30

Радостта

  Poesía
760 0 1

 

 

1. Радостта в живота е една.

   Но трудно се постига тя.

   За родители това е челядта,

   за селяните - продуктивността,

   а за мене любовта!

 

 

2. Аз зная, вечна радост няма на света,

   а временна е тя.

   И губи своя чар тогава,

   когато дойде после самотата,

   а след нея и тъгата.

   Тъгата - нейната сестра,

   но прекалено са различни те

   и мразят се от все сърце.

 

 

3. Но аз все си мисля, че ще дойде ден,

   във който ще умре тъгата,

   ще си иде самотата

   и в сърцата ще остане добротата.

   Радостта ще топли моята душа

   и така ще бъде до края на света!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бонбончето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...