Apr 14, 2009, 9:30 PM

Радостта

  Poetry
756 0 1

 

 

1. Радостта в живота е една.

   Но трудно се постига тя.

   За родители това е челядта,

   за селяните - продуктивността,

   а за мене любовта!

 

 

2. Аз зная, вечна радост няма на света,

   а временна е тя.

   И губи своя чар тогава,

   когато дойде после самотата,

   а след нея и тъгата.

   Тъгата - нейната сестра,

   но прекалено са различни те

   и мразят се от все сърце.

 

 

3. Но аз все си мисля, че ще дойде ден,

   във който ще умре тъгата,

   ще си иде самотата

   и в сърцата ще остане добротата.

   Радостта ще топли моята душа

   и така ще бъде до края на света!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бонбончето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...