1. Радостта в живота е една.

   Но трудно се постига тя.

   За родители това е челядта,

   за селяните - продуктивността,

   а за мене любовта!

2. Аз зная, вечна радост няма на света,

   а временна е тя.

   И губи своя чар тогава,

   когато дойде после самотата,

   а след нея и тъгата.

   Тъгата - нейната сестра,

   но прекалено са различни те

   и мразят се от все сърце.

3. Но аз все си мисля, че ще дойде ден,

   във който ще умре тъгата,

   ще си иде самотата

   и в сърцата ще остане добротата.

   Радостта ще топли моята душа

   и така ще бъде до края на света!!!