14.04.2009 г., 21:30

Радостта

757 0 1

 

 

1. Радостта в живота е една.

   Но трудно се постига тя.

   За родители това е челядта,

   за селяните - продуктивността,

   а за мене любовта!

 

 

2. Аз зная, вечна радост няма на света,

   а временна е тя.

   И губи своя чар тогава,

   когато дойде после самотата,

   а след нея и тъгата.

   Тъгата - нейната сестра,

   но прекалено са различни те

   и мразят се от все сърце.

 

 

3. Но аз все си мисля, че ще дойде ден,

   във който ще умре тъгата,

   ще си иде самотата

   и в сърцата ще остане добротата.

   Радостта ще топли моята душа

   и така ще бъде до края на света!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бонбончето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...