Радувам се и тъгувам
С враг врагувам, с брат братувам,
с добър човек благо ми е, другарувам.
Сутрин рано по изгрев станувам,
богу се покланям и името му споменувам.
С либето си верно аз любувам,
дарове от сърце и аз купувам.
Тя ме е дарила със синове, добрувам,
обичам ги много и бащински ги целувам.
Кат легна морен аз леко сънувам,
Кат будя се рано сутрин пак мечтувам.
Нявга съм весел а нявга тъгувам,
оставам тук у дома си, не пътувам.
С перо аз стиховете си писувам,
за хората обикновенни, другарувам.
С малко мога с хляб и вода поминувам,
и род и рода с чест и гордост поменувам.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados