18.11.2021 г., 9:40

Радувам се и тъгувам

731 0 1

                               Радувам се и тъгувам

 

 

С враг врагувам, с брат братувам,

с добър човек благо ми е, другарувам.

Сутрин рано по изгрев станувам,

богу се покланям и името му споменувам.

 

С либето си верно аз любувам,

дарове от сърце и аз купувам.

Тя ме е дарила със синове, добрувам,

обичам ги много и бащински ги целувам.

 

Кат легна морен аз леко сънувам,

Кат будя се рано сутрин пак мечтувам.

Нявга съм весел а нявга тъгувам,

оставам тук у дома си, не пътувам.

 

С перо аз стиховете си писувам,

за хората обикновенни, другарувам.

С малко мога с хляб и вода поминувам,

и род и рода с чест и гордост поменувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...