18.11.2021 г., 9:40

Радувам се и тъгувам

725 0 1

                               Радувам се и тъгувам

 

 

С враг врагувам, с брат братувам,

с добър човек благо ми е, другарувам.

Сутрин рано по изгрев станувам,

богу се покланям и името му споменувам.

 

С либето си верно аз любувам,

дарове от сърце и аз купувам.

Тя ме е дарила със синове, добрувам,

обичам ги много и бащински ги целувам.

 

Кат легна морен аз леко сънувам,

Кат будя се рано сутрин пак мечтувам.

Нявга съм весел а нявга тъгувам,

оставам тук у дома си, не пътувам.

 

С перо аз стиховете си писувам,

за хората обикновенни, другарувам.

С малко мога с хляб и вода поминувам,

и род и рода с чест и гордост поменувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...