23 ene 2005, 1:04

Раэлична

  Poesía
1.1K 0 3

Някой ден ще тръгна от живота си
и ще те забравя -
като ненужна вещ,
като празен куфар на гара.

Няма да плача,
когато разбера, че те няма...
Ще забравя дори, че ми липсваш.

Ще те стъпча в душата си,
ще си купя нова усмивка...
И когато отново те срещна
ще бъда горда..различна..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е! Просто не мога да скрия удоволствието си от прочетеното! Ако постигнеш написаното ще се чувстваш щастлива! Но помисли преди това - наистина това ли искаш? Защото някои неща след това не могат да се върнат! И аз се опитвах да направя същото преди време и мисля, че успях...наистина е важно да се преодолее всяка почувствана вина след раздялата
  • Елена,благодаря ти за страхотния коментарНаистина е много трудно да избягаш от чувствата си и да останеш самата себе си......но с малко повече упорство надявам се,че ще успея
  • явно свързваш този мъж с живота си , с настроението си, много е трудно да се откъснеш от самата себе, защото той е станал част от твоята същност, какви ги дрънкам, просто искам да ти кажа, че единственото важно нещо си ти - твоят живот и твоето щастие, успех
    стихотворението е много хубаво, напомня ми за самата мен преди осем години

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...