23.01.2005 г., 1:04

Раэлична

1.1K 0 3

Някой ден ще тръгна от живота си
и ще те забравя -
като ненужна вещ,
като празен куфар на гара.

Няма да плача,
когато разбера, че те няма...
Ще забравя дори, че ми липсваш.

Ще те стъпча в душата си,
ще си купя нова усмивка...
И когато отново те срещна
ще бъда горда..различна..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е! Просто не мога да скрия удоволствието си от прочетеното! Ако постигнеш написаното ще се чувстваш щастлива! Но помисли преди това - наистина това ли искаш? Защото някои неща след това не могат да се върнат! И аз се опитвах да направя същото преди време и мисля, че успях...наистина е важно да се преодолее всяка почувствана вина след раздялата
  • Елена,благодаря ти за страхотния коментарНаистина е много трудно да избягаш от чувствата си и да останеш самата себе си......но с малко повече упорство надявам се,че ще успея
  • явно свързваш този мъж с живота си , с настроението си, много е трудно да се откъснеш от самата себе, защото той е станал част от твоята същност, какви ги дрънкам, просто искам да ти кажа, че единственото важно нещо си ти - твоят живот и твоето щастие, успех
    стихотворението е много хубаво, напомня ми за самата мен преди осем години

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...