14 sept 2013, 12:38

Рай

1K 0 0

Слънцето бавно изгрява 

над студената мокра земя.

И бавно изсъхват дъждовните 

капки от новородени дървесни листа. 

 

Отива си мракът - изчезва страха

от невинните детски лица. 

По високите върхове последните

късчета сняг се топят.

 

Разгръща се бистро, синьо небе и 

птици по него радостни песни редят.

Радост душите ни сгрява,

от радост очите сълзят.

 

Полета, ливади - разцъфват,

диви животни спокойно пасат.

Океани, морета утихват,

моряци щастливо крещят.

 

Вечно лято ще дойде с любов, тишина.

Безгрижна игра ще настане, лудо сърца ще туптят.

Всяко сърце милост ще среща, всяка душа - чистота.

Любов ще изпълва нашата тиха, красива планета Земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...