Слънцето бавно изгрява
над студената мокра земя.
И бавно изсъхват дъждовните
капки от новородени дървесни листа.
Отива си мракът - изчезва страха
от невинните детски лица.
По високите върхове последните
късчета сняг се топят.
Разгръща се бистро, синьо небе и
птици по него радостни песни редят.
Радост душите ни сгрява,
от радост очите сълзят.
Полета, ливади - разцъфват,
диви животни спокойно пасат.
Океани, морета утихват,
моряци щастливо крещят.
Вечно лято ще дойде с любов, тишина.
Безгрижна игра ще настане, лудо сърца ще туптят.
Всяко сърце милост ще среща, всяка душа - чистота.
Любов ще изпълва нашата тиха, красива планета Земя.
© Петър Todos los derechos reservados