Sep 14, 2013, 12:38 PM

Рай

1K 0 0

Слънцето бавно изгрява 

над студената мокра земя.

И бавно изсъхват дъждовните 

капки от новородени дървесни листа. 

 

Отива си мракът - изчезва страха

от невинните детски лица. 

По високите върхове последните

късчета сняг се топят.

 

Разгръща се бистро, синьо небе и 

птици по него радостни песни редят.

Радост душите ни сгрява,

от радост очите сълзят.

 

Полета, ливади - разцъфват,

диви животни спокойно пасат.

Океани, морета утихват,

моряци щастливо крещят.

 

Вечно лято ще дойде с любов, тишина.

Безгрижна игра ще настане, лудо сърца ще туптят.

Всяко сърце милост ще среща, всяка душа - чистота.

Любов ще изпълва нашата тиха, красива планета Земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...