Слънцето бавно изгрява 

над студената мокра земя.

И бавно изсъхват дъждовните 

капки от новородени дървесни листа. 

Отива си мракът - изчезва страха

от невинните детски лица. 

По високите върхове последните

късчета сняг се топят.

Разгръща се бистро, синьо небе и 

птици по него радостни песни редят.

Радост душите ни сгрява,

от радост очите сълзят.

Полета, ливади - разцъфват,

диви животни спокойно пасат.

Океани, морета утихват,

моряци щастливо крещят.

Вечно лято ще дойде с любов, тишина.

Безгрижна игра ще настане, лудо сърца ще туптят.

Всяко сърце милост ще среща, всяка душа - чистота.

Любов ще изпълва нашата тиха, красива планета Земя.