14.09.2013 г., 12:38

Рай

1K 0 0

Слънцето бавно изгрява 

над студената мокра земя.

И бавно изсъхват дъждовните 

капки от новородени дървесни листа. 

 

Отива си мракът - изчезва страха

от невинните детски лица. 

По високите върхове последните

късчета сняг се топят.

 

Разгръща се бистро, синьо небе и 

птици по него радостни песни редят.

Радост душите ни сгрява,

от радост очите сълзят.

 

Полета, ливади - разцъфват,

диви животни спокойно пасат.

Океани, морета утихват,

моряци щастливо крещят.

 

Вечно лято ще дойде с любов, тишина.

Безгрижна игра ще настане, лудо сърца ще туптят.

Всяко сърце милост ще среща, всяка душа - чистота.

Любов ще изпълва нашата тиха, красива планета Земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...