13 jul 2016, 9:05

Рай

  Poesía
1.2K 0 8

Имам милиони инструменти

да оперирам твоя мироглед,

за спомени, запазили моменти

с обичайно ежедневие наглед.

 

Жадуваното щастие се крие

в тази хармонична простота.

От миговете сладки да отпие,

на истинската близост, същността.

 

Не се упреквай, може би това е

твоят съдбоносен урожай -

усетът ти верен да познае,

в делника - бленувания рай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъдрост и изящество! Харесах!
  • Чудесен стих, Деси! Поздравления!
  • Същността на щастието е в истинската близост.
    Тогава дните са еднакви.
    Поздрав!
  • "Импровизирайки, умело композираш
    пасажи от житейското ми петолиние.
    Откривам твоя фин, неподражаем знак,
    дори и в глъхнещото им, отминало звучене;
    Възхитително е, как, без поза,
    ненатрапчиво, без видимо усилие,
    с присъствие, усмивка, благост -
    внесе пъргави осминки жизнерадост,
    сменили в грапавия нотопис на мислите
    акорди тромави, минорното мъждене,
    намекващи умора и униние."
  • ...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...