10 feb 2006, 14:09

Раждане

  Poesía
1.2K 0 0
Когато се раждах отворих вратата
и влязох в предверието на ада.
Там силно жужаха мухи
и слушаха стара балада.
И дяволи много край мен
все радостно цвилят и пеят,
но адът ми беше студен.
Пияните дяволи ми се смеят.
С обноски такива чудати
те искаха плът и пари
и стари, и млади в душа ти
събират се там на тълпи.
Останах на четири крака
с дрънкулки от злато край мен.
Душата ми силно проплака,
че адът ми беше студен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....