10.02.2006 г., 14:09 ч.

Раждане 

  Поезия
765 0 0
Когато се раждах отворих вратата
и влязох в предверието на ада.
Там силно жужаха мухи
и слушаха стара балада.
И дяволи много край мен
все радостно цвилят и пеят,
но адът ми беше студен.
Пияните дяволи ми се смеят.
С обноски такива чудати
те искаха плът и пари
и стари, и млади в душа ти
събират се там на тълпи.
Останах на четири крака
с дрънкулки от злато край мен.
Душата ми силно проплака,
че адът ми беше студен.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??