10.02.2006 г., 14:09

Раждане

1.2K 0 0
Когато се раждах отворих вратата
и влязох в предверието на ада.
Там силно жужаха мухи
и слушаха стара балада.
И дяволи много край мен
все радостно цвилят и пеят,
но адът ми беше студен.
Пияните дяволи ми се смеят.
С обноски такива чудати
те искаха плът и пари
и стари, и млади в душа ти
събират се там на тълпи.
Останах на четири крака
с дрънкулки от злато край мен.
Душата ми силно проплака,
че адът ми беше студен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...