Райски Ад
Аз в живота твой се спрях
и обрекох го на грях,
но може ли грях да е любовта,
щом сърцата искрено обичат?
Как смъртен грях ще бъде обичта,
във която всеки ден се вричат?
Не е ли по-грешно скришно, тайно, силно някой да обичаш
и на тиха самота живота свой навеки да обричаш?
Обичам те. И ако таз любов е Ада,
навярно в Рая моята душа ще страда.
Ако ли ти си дявол, накажи ме,
завинаги от Рая откажи ме!
Тъй себе си и мене ще спасиш
и мъки хиляди ще ни спестиш.
Защото с теб аз своя Рай открих,
за теб - единствен претворих го в стих.
И така стоя в очакване пред портите на Ада,
та дано да се отворят за душата моя млада.
И дори и огънят на любовта да ме погълне
и греховен дим навред и цялата да ме обгърне,
щом обичам, пък макар и в грях,
и от Ада веч не ме е страх.
О, Господи! Затуй те моля! Съжали ме!
За вечно щастие във Ада захвърли ме!!!
© Виктория Todos los derechos reservados