Райски Ад

Аз в живота твой се спрях

и обрекох го на грях,

но може ли грях да е любовта,

щом сърцата искрено обичат?

Как смъртен грях ще бъде обичта,

във която всеки ден се вричат?

Не е ли по-грешно скришно, тайно, силно някой да обичаш

и на тиха самота живота свой навеки да обричаш?

Обичам те. И ако таз любов е Ада,

навярно в Рая моята душа ще страда.

Ако ли ти си дявол, накажи ме,

завинаги от Рая откажи ме!

Тъй себе си и мене ще спасиш

и мъки хиляди ще ни спестиш.

Защото с теб аз своя Рай открих,

за теб - единствен претворих го в стих.

И така стоя в очакване пред портите на Ада,

та дано да се отворят за душата моя млада.

И дори и огънят на любовта да ме погълне

и греховен дим навред и цялата да ме обгърне,

щом обичам, пък макар и в грях,

и от Ада веч не ме е страх.

О, Господи! Затуй те моля! Съжали ме!

За вечно щастие във Ада захвърли ме!!!