Разкъсано, сърцето, на парчета -
реанимация не му е нужна, не...
Развързан възел, хлабави въжета -
рисунък грозен, в тъмни цветове.
Ресниците потрепват и замират,
росят очите водопадно и горчи...
Разводнени, образите атрофират,
ридаещ стон сред тишина звучи.
Ранимо тяло в душа е приковано -
релефно тленно, дъх от вечността.
Раздвоение, от същности изтъкано,
разпадане на образа и цялостта...
11. 08. 2008 г.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
и тъжна и красива поезия...с обич, Етчи.