1 abr 2007, 16:54

Ралица 3

  Poesía
925 0 1
Ралица 3 / Но не ти

От един цял живот,
От една твоя глуха идея
Да станеш велика поетеса
Пиши си спокойно
Няма да се смея
Времето ще ти даде награда
И аз и ти - кой каквото направи
За мен просто да те гледам -
Н а с л а д а !
Само в твоите красиви очи
П р о з о р ц и
Велика ти душа страда
А къде беше ти,
Когато моята те обикна?
Стих ти подадох - ти дори не откликна
Любов ти предложих - ти дори не погледна
За тебе е първа,
Но за мен тази поема е последна
За егото ти или за моето его...

От цял един живот
Как избра срещу мене да вървиш
Сърцето ми още стене -
К ъ р в и !
Ти тепърва започваш
И сега си вървиш от всичко.
Виждам, готова си да спечелиш победа
Но каква ще е тя, когато
Никой не те гледа?
Нима сме врагове, защото не сме заедно?
Или всички страхове
Или всички награди...

И от този един живот,
Ти ме научи да обичам, а аз да твориш
Всяка секунда с внимание
Ако се измориш, положи старание
Д а з а с п и ш !
И в съня ти ще дойде нова муза
Нова сълза по твоята буза, една
Сякаш от мене пратена чрез съня ти
От този миг, само ще чувам смеха ти
Продължавай напред, ти си го заслужи
Да се възнасяш над всички със стих
Но не Ти,
А аз победих!

пс: честита Цветница на всички именници

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В любовта,няма победители и победени!
    Но стихът ти е изключителен.
    Много ми хареса!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...