Apr 1, 2007, 4:54 PM

Ралица 3

  Poetry
920 0 1
Ралица 3 / Но не ти

От един цял живот,
От една твоя глуха идея
Да станеш велика поетеса
Пиши си спокойно
Няма да се смея
Времето ще ти даде награда
И аз и ти - кой каквото направи
За мен просто да те гледам -
Н а с л а д а !
Само в твоите красиви очи
П р о з о р ц и
Велика ти душа страда
А къде беше ти,
Когато моята те обикна?
Стих ти подадох - ти дори не откликна
Любов ти предложих - ти дори не погледна
За тебе е първа,
Но за мен тази поема е последна
За егото ти или за моето его...

От цял един живот
Как избра срещу мене да вървиш
Сърцето ми още стене -
К ъ р в и !
Ти тепърва започваш
И сега си вървиш от всичко.
Виждам, готова си да спечелиш победа
Но каква ще е тя, когато
Никой не те гледа?
Нима сме врагове, защото не сме заедно?
Или всички страхове
Или всички награди...

И от този един живот,
Ти ме научи да обичам, а аз да твориш
Всяка секунда с внимание
Ако се измориш, положи старание
Д а з а с п и ш !
И в съня ти ще дойде нова муза
Нова сълза по твоята буза, една
Сякаш от мене пратена чрез съня ти
От този миг, само ще чувам смеха ти
Продължавай напред, ти си го заслужи
Да се възнасяш над всички със стих
Но не Ти,
А аз победих!

пс: честита Цветница на всички именници

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • В любовта,няма победители и победени!
    Но стихът ти е изключителен.
    Много ми хареса!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....