Ралица

Добро утро, момиче красиво!
Денят ти нека е спокоен и тих.
Укроти ли се малко сърцето ти диво?
За тебе го тоя стих съчиних.
И зная че вятъра гониш и на Луната седиш.
Че със самодивите нощем в гората играеш
Че вълната е твоя сестра… но виж.
Питах скулптора „Можеш ли да я изваеш?“
А той длетото ми връчи с надежда:
„Опитай….
красота само сърце я разглежда“
Опитах.
Докоснах те с чувства докато спиш и сънуваш.
Откраднах молекула от гладкото тяло.
Промъкнах се дори когато по пижамка будуваш.
Бях в мечтите си с теб и бяхме едно единствено...
Цяло.