Загледах се с омаяни очи в една картина - странно бе позната. Опитах да потъна, доближих, но... рамка я делеше от стената. Погледнах към сияйното небе, видях на птица полета свободен. Последвах я, но само със сърце, че рамка бе прозорецът отворен. Поисках да съм миг в безкрайността, едно да съм със цялата Вселена, край мен обаче - винаги стена. За сигурност била е изградена. Обземе ли ме някой порив луд, обагрят ли се мислите в зелено, шепти ми строго глас, едва дочут, че с граница е всичко позволено. Дори на Бог поставихме стени, увлечени от своята измама - помолихме го мир да ни дари и... отредихме да живее в храма. А чувствата са пенесто море, което във душите ни клокочи...
Човекът сам прегради си кове и после се стреми да ги прескочи.
Прегради си кове и туй е вярно
дори ги завещава на децата си.
Понеже битието е коварно,
Продава разни вещи срещу щастие,
но ако се подлъжеш да платиш
Животът ти ще се задръсти с рамки,
които ще ти пречат да летиш
и ето ти картини ...
със решетки.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.