Рамона
Като пясък се спущат косите
върху нежна обвивка на тяло.
Изгаряща багра допълва
картината в своята цялост.
Омагьосва,
изгаря,
заплита.
Дори морето потъва с вълните.
И не мисли,
не иска,
не пита.
Превръща се в миг
в огледало.
За да може да види очите
като него,
като цялата вечност -
толкова сини,
дълбоки
и топли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Митко Донев Todos los derechos reservados