Рамона

10 sept 2011, 17:41

Poesía » De amor

837 0 2

Като пясък се спущат косите

върху нежна обвивка на тяло.

Изгаряща багра допълва

картината в своята цялост.

Омагьосва,

изгаря,

заплита.

Дори морето потъва с вълните.

И не мисли,

не иска,

не пита.

Превръща се в миг

в огледало.

За да може да види очите

като него,

като цялата вечност -

толкова сини,

дълбоки

и топли.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

МАРК (Митко Донев)

2011-10-09T14:06:25+03:00

Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."
viktoar (Виктория Стоянова)

2011-09-13T21:32:59+03:00

"И не мисли,
не иска,
не пита." Така и трябва! Харесах!