30 nov 2022, 11:11

Рана

  Poesía
1.1K 1 8

 

Навън е тъмно

И студено

И зимата

в душата ми наднича

И тихо е...

И е студено...

Прободе я с перо

" приятел" лош

Аз зная...

И това ще мине

И раната ще зарасте

но думите ще си останат

и като ехо

на камбани

ще се обаждат

за болката да ми напомнят...

Сега е тихо

и студено...

Звездите тихо си шептят

Обмислят как

сърцето да лекуват

и вярата и огъня

да върнат в тази

тъмна нощ...

Навън е тъмно

И студено...

Ала сърцето ми тупти

Припомня ми,

че има огън...

Още много огън!

 

Valentina Mitova

29/11/2022

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...