evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
29 ago 2017, 22:55

Ранена 

  Poesía » Filosófica
392 1 9

Автор: Генка Богданова

На стъпка от небето душата ми е спряла.
Тревожно е сърцето ми – птица онемяла.
А рееше се волно духът ми в синевата
и пееше у мене с гласът на свободата.

Като стрели отровни думи ме раниха!
Крилете на духа ми без жал изпепелиха,
в миг мракът ме обгърна в прегръдките си груби…
Желание за полет душата ми загуби...

Аз знам, като Феникс чуден в мене ще възкръсне
надеждата безсмъртна и мрака ще разпръсне.
И пак сред синевата духът ми ще витае,
вкусът на свободата отново ще познае.

Но белегът от злоба и грубост непонятна
в крилете си ще нося до горе и обратно.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всички сме наясно, че характерите и поведението на хората не са излети в един калъп. Всеки постъпва и реагира според своите представи за правилно или неправилно, почтено, или непочтено. Аз го разбирам с разума си, но сърцето ми все пак понякога доминира над разума и болезнено изживява грубостта .
  • Мира Генка, хората са толкова различни...не може да се превъзпита света. Аз в такива случаи с грубяни, си мисля "Аз те изтърпявам няколко минути, а ти си винаги със себе си. Това ти е наказанието."
  • Благодаря ти, Кати!
  • Хубава творба!Поздравления, Генка!
  • Благодаря, Меги!
  • Прекрасен стих, прекрасен финал!
  • Опитвам се, но... Нали знаеш? Емоциите са чиста биохимия, генетично заложена. Моята е такава. какво да се прави.
  • Мила Марго, аз се опитвам да следвам мъдрия съвет на Сенека, който тук малко ще перифразирам: "Следвай своя път и нека лошите да бъбрят!"
  • Браво Гени! Такива рани се помнят. Преболяват, но остават белези. Все още не знам как да се пазя от тях, но не спирам де се стремя нагоре!
Propuestas
: ??:??