Ранена душа

9 dic 2015, 8:04

Poesía » De amor

516 0 3

Ранена душа

Душата ми силно ридае.

Душата ми има рана дълбока.

Иска сестра на вятъра да стане,

да се разлива като вълните

в необятното синьо море.

Душата ми е тъжен стон.

Тъжната музика я пленява,

насъбралата мъка с охота разпилява.

В душата ми стрела забита

и ритъма забързан пита?

Ще се върнеш ли ти сега,

крехка вяра дай в нощта.

Нали ти страхливец не си бил,

вчера любовта не беше скрил.

Ела!... Докосни ме!.. Аз чакам....

Не ме превръщай в пепел сива!

Няма да изляза на брега,

дълбоко в морето ще се спра.

Защото дълбоката обич,

дълбока рана не спират в мига.

Защото пошлото и плиткото умират

и не оставят никаква следа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yankova41 (Йонка Янкова)

2015-12-09T15:41:33+02:00

Благодаря ти Нежност.радвам се , че си казваш мнението. Лека вечер
Tenderness- (Нежност)

2015-12-09T14:06:42+02:00

Прекрасно е!
yankova41 (Йонка Янкова)

2015-12-09T11:14:08+02:00

Благодаря ти Валери за съвета .Прав си ,но понякога ми идват на умане много силни и стилни неща.Още веднъж благодаря.