Ранена душа
Ранена душа
Душата ми силно ридае.
Душата ми има рана дълбока.
Иска сестра на вятъра да стане,
да се разлива като вълните
в необятното синьо море.
Душата ми е тъжен стон.
Тъжната музика я пленява,
насъбралата мъка с охота разпилява.
В душата ми стрела забита
и ритъма забързан пита?
Ще се върнеш ли ти сега,
крехка вяра дай в нощта.
Нали ти страхливец не си бил,
вчера любовта не беше скрил.
Ела!... Докосни ме!.. Аз чакам....
Не ме превръщай в пепел сива!
Няма да изляза на брега,
дълбоко в морето ще се спра.
Защото дълбоката обич,
дълбока рана не спират в мига.
Защото пошлото и плиткото умират
и не оставят никаква следа.
© Йонка Янкова All rights reserved.
