yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
9.12.2015 г., 8:04 ч.

Ранена душа 

  Поезия » Любовна
515 0 3

                                                                       Ранена душа

 

 

Душата ми силно ридае.

Душата  ми има рана дълбока.

Иска сестра  на вятъра да стане,

да се разлива като вълните

в необятното синьо море.

 

Душата ми е тъжен стон.

Тъжната музика я пленява,

насъбралата мъка с охота разпилява.

В душата ми стрела забита

и ритъма забързан пита?

 

Ще се върнеш ли ти сега,

крехка вяра дай в нощта.

Нали ти страхливец не си бил,

вчера любовта не беше скрил.

 

Ела!... Докосни ме!.. Аз чакам....

Не ме превръщай в пепел сива!

Няма да изляза на брега,

дълбоко в морето ще се спра.

Защото дълбоката обич,

дълбока рана не спират в мига.

Защото пошлото и плиткото умират

и не оставят никаква следа.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Нежност.радвам се , че си казваш мнението. Лека вечер
  • Прекрасно е!
  • Благодаря ти Валери за съвета .Прав си ,но понякога ми идват на умане много силни и стилни неща.Още веднъж благодаря.
Предложения
: ??:??