С теб пропуснахме толкова изгреви,
и прегръщахме чужди мечти.
С жадни устни любов не поискахме…
Все сред хората бяхме сами.
Бавно бързахме в друми отъпкани,
други раждаха нашия ден.
А красиви са дивите пътища,
щом даряват ни синьо небе.
Някак плахо пестяхме си думите.
Бяхме болни от гузна тъга.
И разстреляхме сякаш с куршуми
най-красивата обич в света. ...