Ранена обич
С теб пропуснахме толкова изгреви,
и прегръщахме чужди мечти.
С жадни устни любов не поискахме…
Все сред хората бяхме сами.
Бавно бързахме в друми отъпкани,
други раждаха нашия ден.
А красиви са дивите пътища,
щом даряват ни синьо небе.
Някак плахо пестяхме си думите.
Бяхме болни от гузна тъга.
И разстреляхме сякаш с куршуми
най-красивата обич в света.
Днес ранена, тя хлипа зад ъгъла,
и протяга за милост ръка.
Неполучила прошката тръгва си
и потъва сама в тишина.
Колко нощи дочакаха утрото
полудели от тези мечти.
С нас звездите осъмваха в бъдното
с наранени от обич очи.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
