Ранената пеперуда

Poesía » Otra

1.1K 1 2

На розов храст разкъсах крилата си.

Дъжд обилен намокри душата ми.

Вятър отвя мислите ми в незнайна посока.

Буря прекърши летежа ми.

Цвете ми отказа подслона си.

Калинка гръб ми обърна.

Облак от високо се смееше.

А Слънцето, дори не успях.

Да го зърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

LuluSana (Румяна Маринова)

Прекрасни мисли. Тази волност на душите и на мен ми допада. Благодаря Ви, че прочетохте.

2020-04-30T23:53:41+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Докато четях това стихотворение, Румяна, си мислех за Егзюпери, който пише в “Малкия принц” : “Най-важното е невидимо за очите”.

И друго си мислех, че душите нямат пол и възраст, те летят, летят, и търсят. А понякога просто се реят над света, свободни.

2020-04-30T23:03:32+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0