25 jun 2020, 12:45

Ранена поезия

888 10 24

Само ритъм без слово. 

Топъл жест за любов. 

Блясва нежна подкова 

под небесен покров. 

 

Пламва огън в очите -

нежен стон и молба...

Нима мълния скита 

със ранени крила?

 

Кой ли пее изкъсо?

Пада призрачен мрак.

Светлината накъсана 

движи чувствата пак. 

 

Само ритъм без слово. 

Кратък блясък и зов!

Някой пее отново:

наранен от любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво и на теб!🤗
  • "Само ритъм.. без слово"
    Само с мисъл пътуват
    писъмцата ни днес.
    Без обувки по друма
    стигат точен адрес.

    Браво и от мен!
  • Благодаря за коментара и оценката, Цвете!🤗
  • Вълшебно е, Стойчо! Нежно, красиво, извиращо от душата, с много искреност и чистота на чувствата! Дано песента на лирическия бъде чута от споделената любов и запеят заедно песен в щастлив, и приказен живот! Поздравявам те!
  • Благодаря, Гавраил!🤗

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...